Tutmanik

New? Join now!

Here you can...

 

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Antoniya
offline

Posted by Antoniya

on Mar 21, 2008

Posted on април 15th, 2007 in По каналите by Venetzia

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:                                                            
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

източник: някъде из нета

^ top

Comments... (5)



Click here to add video (YouTube, Google, Yahoo or Vbox)
pencho22
offline
5. pencho22 posted on Apr 3, 2008

Спомени, спомени.... най-хубавото на спомените е това, че са останали в миналото, за да можем да си ги спомняме сега. :)

donchev_a
offline
4. donchev_a posted on Apr 2, 2008... modified on Apr 2, 2008
 in response to The Wizard...   

Да може и така да е било. Но сега е още по-хубаво.

Защото съм голям. Правя каквото си искам. Преди ми забраняваха. Заключваха ме, не ме пускаха да ходя на цирк. Точно когато най-много ми се играеше футбол трябваше да уча математика. когато откраднах буквите от таблото за разписанието на автогарата в Балчик, после баща ми ме накара собственоръчно да ги сложа обратно. Когато исках да ходя на екскурзии не ме пускаха, а толкова ми се искаше, толкова! :-))

СЕГА, сега е друго. 

Сега мога да си позволя да си купя телевизор но нямам.

Мога да си пусна лампите вкъщи но карам на свещи. (Майка хич не обича да седи на тъмно) :-)))

Сядам в колата и след 2 часа съм в дивия Wisconsin. Работя много и се кефя много. Яма малко но за това пък ям всичко с костилките. :-)))) (е не и Мангото ).

Сега мога да избирам. Тогава не можех.
Сега е още по-хубаво. Всичко е близко, но хубавите неща се откриват трудно.

Обичам да карам колата си (а и ми се налага) по няколко часа на ден. Да слушам хубава музика, да си пуша цигарката и да пия Red Bull. Отварям си прозорците и какви аромати. Няма екшън но има преживяване. Няма емоции но има наслада.

Харесва ми да имам телефон но да не го вдигам. Харесва ми да имам компютър но да го ползвам когато аз искам. Сега можеш да смениш континенти за часове. Можеш да летиш. :-)

Ама ние си искаме мечтите. Сега можеш да си превърнеш мечтите в реалност.  :-)))

Аз съм за сега. И преди не беше лошо, но сега е толкова хубаво. Идва пролет. Зимата бавно се оттегля. Какво вълшебство. :-)))

Скоро ще ходим по ризка ( а за онези които не са на север... моите съболезнования :-))))

 

 

Волуешки шоп
offline
3. Волуешки шоп posted on Mar 25, 2008
 in response to Ramona...   

Аз затова се засилих колкото се може по-рано да се преместя в село до София. Вече 3 години откак трае строежа и сина ми непрекъснато гледа да е там в почивните дни и цялото лято. Беше на 6 г. когато по цял ден обикаляше сам из цялото село с тайфата. По улиците е пълно с деца, също както беше в София в нашите спомени. Докато в София днес по улиците деца под 15 г. почти не можеш да видиш а по-големите са твърде големи за да се занимават с улични игри. Не знам защо е така - всеки казва че времената били такива. Ефекта е че дори и някой да иска да пуска детето си навън, то няма с кого да играе. В Лас Вегас също останах с впечатление че по кварталните улици са главно мексиканчета. Не видях местни деца без придружители?

А това много научава на самостоятелност и оправност. Сина ми израсна чувствително пред очите ми. 

Ramona
offline
2. Ramona posted on Mar 23, 2008... modified on Mar 23, 2008
 in response to The Wizard...   

O ,kolko sam saglasna s vas, iskam da dopalnia ,che roditelite ni uvisvaha na shiikite  po edin kanap s kluch i ni zarachvaha da se pribirame sami ,patuvahme s tranvaite po ciala Sofia sami i chesto se vozihme na otvorenite im vrati ili visiahme umishleno ot zad na darvenite vagoni.Nashite ni ostaviaha chesto po 2-3 dena ,kogato otkazvahme kategorichno da otidem s tiah na vilata.

Uchitelite ni poplesvaha i pokazalkite chupeha v glavite ni ,a tegleneto na ushi im beshe pouchitelno.

Zabolekaria ni udrashe shamar vmesto upoyka i smelo vadeshe zab,koyto e zdrav i do den dneshen samo toy mi lipsva v ustata.Momchetata ni zakachaha tichaiki v mejduchasieto ,osobenno na vtora smiana i vsichki biahme dovolni,nikoy ne gi nakleveti .

Kato se zamislia se chuvstvam previligirovana ot nasheto detstvo,i kogato nashite me ostaviha na selo pri vuina mi ,mojah da se nagledam na pchelite ,koito vlizaha za nektar v uhaynite cvetia-prez proletta,hvashtah bezbroyni svetulki -po jatva ,esenta beriahme grozdeto,a zimata se radvah na toploto ognishte i hubavite prikazki.............

E vsichko tova ne e otminalo,samo triabva da go vidim to e okolo nas .Da go pokajem na malkite nevinni deca i otnovo prejiviavame detstvoto si .

Mislia che mu namerih kolaya ,rodih detence na stari godini ,izkluchih kabelnata televizia ,na koito gledame samo tova koeto uspeeme vecherta i obiknovenno sme mnogo umoreni ,sled tichane po malkia .

Komputara me hape oshte ,zatova ne mu pozvoliavam da me prevzeme,telefona go zabraviam na mesta ,izpuskam vav voda i zatova sam mu obidena i napravo navestiavam komshii i priateli ,koito taktichno me pitat,dali mi raboti telefona.

No vazmojnostta da vidia otnovo mechtata  ,nadejdata ,viarata i lubovta v ochite na deteto  e bezcenna,prosto triabva da se varnem v minaloto osaznaem ,che ima oshte radost na tazi zemia i nie triabva da ya sazdademe .

The Wizard
offline
1. The Wizard posted on Mar 21, 2008

Мдааа... точно така беше и си беше много хубаво...

За разлика от сега, тогава светът беше доста по-малък, но пълен с неизвестни 'далечни' места, които по правило бяха по-хубави и по-интересни от това което знаем и виждаме. Фантазията ни беше свободна да попълваме празните места и да създава прекрасни и интересни светове. Това ни правеше искащи, търсещи... по-живи.

Сега, сега е друго... светът е вече мноого малък. Няма тайнствени и неизвестни места. Няма нужда от фантазия - пускаш телевизора на сателитните канали и с лекота откриваш, че на всякъде по света е един и същ bullshit с несъществени разлики в пакетирането... За какво да се зориш, какво да искаш, за какво да мечтаеш?... Я по-добре си смени телевизора с по-голям и си леж на дивана.

Що се отнася за 11та точка... още по-зле е - дори не съм намислял - на автомат замина на около 200 емайла...

 

^ top

People in this space (304)

People getting posts by email (65)
The Wizard
offline
ivan
offline
ivo_stefanoff
offline
Alexandar_91
offline
Slunchogledka
offline
pencho22
offline
folkiva
offline
^ top

Search

^ top

Recent visitors...

offline

0 minutes ago

Edwardol
offline

on Jan 3, 2013

Волуешки шоп
offline

on Sep 11, 2008

donchev_a
offline

on Apr 13, 2008

g_kulekov
offline

on Apr 7, 2008

Ramona
offline

on Apr 3, 2008

The Wizard
offline

on Apr 3, 2008

Lillia
offline

on Apr 3, 2008

pencho22
offline

on Apr 3, 2008

Someone
offline

on Apr 2, 2008

mitko
offline

on Mar 25, 2008

Ljubitel
offline

on Mar 25, 2008

moia
offline

on Mar 22, 2008

Antoniya
offline

on Mar 21, 2008


^ top

Categories...

  • No categories yet here.
^ top
transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view