Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Спомени, спомени.... най-хубавото на спомените е това, че са останали в миналото, за да можем да си ги спомняме сега. :)

Да може и така да е било. Но сега е още по-хубаво.

Защото съм голям. Правя каквото си искам. Преди ми забраняваха. Заключваха ме, не ме пускаха да ходя на цирк. Точно когато най-много ми се играеше футбол трябваше да уча математика. когато откраднах буквите от таблото за разписанието на автогарата в Балчик, после баща ми ме накара собственоръчно да ги сложа обратно. Когато исках да ходя на екскурзии не ме пускаха, а толкова ми се искаше, толкова! :-))

СЕГА, сега е друго. 

Сега мога да си позволя да си купя телевизор но нямам.

Мога да си пусна лампите вкъщи но карам на свещи. (Майка хич не обича да седи на тъмно) :-)))

Сядам в колата и след 2 часа съм в дивия Wisconsin. Работя много и се кефя много. Яма малко но за това пък ям всичко с костилките. :-)))) (е не и Мангото ).

Сега мога да избирам. Тогава не можех.
Сега е още по-хубаво. Всичко е близко, но хубавите неща се откриват трудно.

Обичам да карам колата си (а и ми се налага) по няколко часа на ден. Да слушам хубава музика, да си пуша цигарката и да пия Red Bull. Отварям си прозорците и какви аромати. Няма екшън но има преживяване. Няма емоции но има наслада.

Харесва ми да имам телефон но да не го вдигам. Харесва ми да имам компютър но да го ползвам когато аз искам. Сега можеш да смениш континенти за часове. Можеш да летиш. :-)

Ама ние си искаме мечтите. Сега можеш да си превърнеш мечтите в реалност.  :-)))

Аз съм за сега. И преди не беше лошо, но сега е толкова хубаво. Идва пролет. Зимата бавно се оттегля. Какво вълшебство. :-)))

Скоро ще ходим по ризка ( а за онези които не са на север... моите съболезнования :-))))

Аз затова се засилих колкото се може по-рано да се преместя в село до София. Вече 3 години откак трае строежа и сина ми непрекъснато гледа да е там в почивните дни и цялото лято. Беше на 6 г. когато по цял ден обикаляше сам из цялото село с тайфата. По улиците е пълно с деца, също както беше в София в нашите спомени. Докато в София днес по улиците деца под 15 г. почти не можеш да видиш а по-големите са твърде големи за да се занимават с улични игри. Не знам защо е така - всеки казва че времената били такива. Ефекта е че дори и някой да иска да пуска детето си навън, то няма с кого да играе. В Лас Вегас също останах с впечатление че по кварталните улици са главно мексиканчета. Не видях местни деца без придружители?

А това много научава на самостоятелност и оправност. Сина ми израсна чувствително пред очите ми. 

O ,kolko sam saglasna s vas, iskam da dopalnia ,che roditelite ni uvisvaha na shiikite  po edin kanap s kluch i ni zarachvaha da se pribirame sami ,patuvahme s tranvaite po ciala Sofia sami i chesto se vozihme na otvorenite im vrati ili visiahme umishleno ot zad na darvenite vagoni.Nashite ni ostaviaha chesto po 2-3 dena ,kogato otkazvahme kategorichno da otidem s tiah na vilata.

Uchitelite ni poplesvaha i pokazalkite chupeha v glavite ni ,a tegleneto na ushi im beshe pouchitelno.

Zabolekaria ni udrashe shamar vmesto upoyka i smelo vadeshe zab,koyto e zdrav i do den dneshen samo toy mi lipsva v ustata.Momchetata ni zakachaha tichaiki v mejduchasieto ,osobenno na vtora smiana i vsichki biahme dovolni,nikoy ne gi nakleveti .

Kato se zamislia se chuvstvam previligirovana ot nasheto detstvo,i kogato nashite me ostaviha na selo pri vuina mi ,mojah da se nagledam na pchelite ,koito vlizaha za nektar v uhaynite cvetia-prez proletta,hvashtah bezbroyni svetulki -po jatva ,esenta beriahme grozdeto,a zimata se radvah na toploto ognishte i hubavite prikazki.............

E vsichko tova ne e otminalo,samo triabva da go vidim to e okolo nas .Da go pokajem na malkite nevinni deca i otnovo prejiviavame detstvoto si .

Mislia che mu namerih kolaya ,rodih detence na stari godini ,izkluchih kabelnata televizia ,na koito gledame samo tova koeto uspeeme vecherta i obiknovenno sme mnogo umoreni ,sled tichane po malkia .

Komputara me hape oshte ,zatova ne mu pozvoliavam da me prevzeme,telefona go zabraviam na mesta ,izpuskam vav voda i zatova sam mu obidena i napravo navestiavam komshii i priateli ,koito taktichno me pitat,dali mi raboti telefona.

No vazmojnostta da vidia otnovo mechtata  ,nadejdata ,viarata i lubovta v ochite na deteto  e bezcenna,prosto triabva da se varnem v minaloto osaznaem ,che ima oshte radost na tazi zemia i nie triabva da ya sazdademe .

Мдааа... точно така беше и си беше много хубаво...

За разлика от сега, тогава светът беше доста по-малък, но пълен с неизвестни 'далечни' места, които по правило бяха по-хубави и по-интересни от това което знаем и виждаме. Фантазията ни беше свободна да попълваме празните места и да създава прекрасни и интересни светове. Това ни правеше искащи, търсещи... по-живи.

Сега, сега е друго... светът е вече мноого малък. Няма тайнствени и неизвестни места. Няма нужда от фантазия - пускаш телевизора на сателитните канали и с лекота откриваш, че на всякъде по света е един и същ bullshit с несъществени разлики в пакетирането... За какво да се зориш, какво да искаш, за какво да мечтаеш?... Я по-добре си смени телевизора с по-голям и си леж на дивана.

Що се отнася за 11та точка... още по-зле е - дори не съм намислял - на автомат замина на около 200 емайла...